Град Бургас е най-големият и най-важният икономически, административен и културен център в южната част на Българското черноморие. Той е втори по големина наш черноморски град след Варна и четвърти в страната след София, Пловдив и Варна. Има много изгодно географско положение, което днес се използва в най-голяма степен. Градът е разположен край едноименния, дълбоко врязан в сушата и много удобен за корабоплаване - най-голям на българското крайбрежие, залив. Градът е в съседство с Атанасовското езеро (от север), Бургаското (от запад) и Мандренското (от югозапад). Надморската височина е 2- 27 метра.
Градът е морското пристанище на цяла Южна България, включително и на София, и отстои от столицата на 385 км, на 267 км от Пловдив и 133 км от Варна.
Географското положение е било оценено още в най-дълбока древност и тук, както показват разкопките, е имало рибарско и търговско селище още преди нашата ера. Бургас е наследник на стария римски град Дебелтус и на византийските рибарски селища Пиргос, Форос, Порос и Стравияко. Днешното име на Бургас е дадено през 1727 г.
Самото наименование "Бургас" съдържа корена "бург", който е съставна част в имената на редица световноизвестни градове: Хамбург, Йоханесбург, Питсбург и т.н. Коренът "бург" в европейските езици произхожда от латински и в тях е придобил значението "град".В езиково отношение произходът на името Бургас идва от старогръцкото "пюргос" /"пиргос"/, което означава "кула". В голямото семейство на индоевропейските езици "пиргос" и "бургос" са идентични. Гръцкото "пиргос" и латинското "бургос" имат за основа общ индоевропейски корен. Към това трябва да добавим, че според проф. Кирил Влахов "пюргос" е дума и от тракийския език, който също е индоевропейски. Според него "пюргос" означава на тракийски "укрепление от дебели дървени греди".
Климатът в Бургас е умерено континентален. Непосредствената близост на Черно море прави зимата сравнително топла и мека, с незначителни снеговалежи. Средната температура е над 0 градуса С. Поради преграждането на северните студени ветрове от източните склонове на Стара планина, тя е с 1 до 3 градуса по-висока от температурата на Варна. Пролетта обикновено закъснява и е по-продължителна, отколкото във вътрешността на страната. Лятото е топло и продължително, без големи горещини, поради прохладния вятър, който духа от морето в следобедните и вечерните часове. Температурата на морската вода е с 1 до 3 градуса по-висока от тази на морето по северното Черноморие.
Терасовидният релеф благоприятства архитектурното устройствено разнообразие на града, на неговия силует.
За развитието на Бургас през последните 11 десетилетия говорят данните за нарастването на населението. През 1844 г. рибарското селище е имало към 2000 жители, през 1884 г. - 5864 жители, а през 1900 г. - 11 738. През 1920 г. населението на Бургас се удвоява и достига 21 170 ж. През 1934 г. са 34 260, 1946 г. - 44 400, 1965 г.- 106 115, 1975 г. - 148 662, 1985 г. - 182 338/пети по големина/, през 1992 г. - 190 057 жители /четвърто място/, през 2003 г. – 190 507 жители.
Междувременно Бургаското пристанище израстна като модерно с широка специализация - за нефт, въглища, торове, риба, метали, машини. Чрез него се осъществява 60 % от морския стокооборот на страната. По кейовете му има над 80 корабни места. Бургас стана главно вносно и износно пристанище за цяла Южна България и София.
Днес Бургас е център на една от най-значителните в икономическо отношение области на България. Той е важно икономическо средище, голям вносно-износен център и известен морски курорт.
Основни структуроопределящи подотрасли в икономиката на града са химическата и нефтопреработващата, хранително - вкусовата, електротехническата и електронната промишлености, както и машиностроенето и металообработването.
Промишлеността на община Бургас, и в частност Бургас, е с национално значение. Някои производства са единствени или определящи за страната: светли и тъмни нефтопродукти, корабостроене, вентилационна и пречиствателна техника, товарни вагони, металорежещи машини, танкерен флот, продуктопроводи, рибоконсервна промишленост и други.
Химическата и нефтопреработващата промишленост е абсолютно доминиращият.
Бургас е център на селскостопански район, в който почвено - климатичните условия и традициите в селското стопанство са определили специализация в областта на производството на зърнени култури (пшеница и ечемик), слънчоглед, добив на цвекло, памук , фураж, лозарството и овощарството. Съществува тенденция на намаляване на заетите площи, но тя е с по-бавен темп от този в страната. Животновъдството се характеризира с широка специализация и намаляване на поголовието. Добре развито е птицевъдството.
Градът е много важен транспортен възел, с всички видове транспорт. Пристанището е свързано с ж.п.линии София - Бургас, Бургас - Поморие, а през Карнобат - с Варна - Шумен. В града се събират и няколко шосета от различни направления - от София, Варна и градовете от Южното Черноморие. Край кв.Сарафово е изградено голямо летище и аерогара за полети по вътрешни и 64 външни линии.
Бургас е важно средище и на морския туризъм с много удобства и връзки към курортите от Южното черноморие. Курортният комплекс се обогатява от наличието на Бургаските минерални бани /на 15 км от града/, които са един от най-древните български балнеологични центрове.

Бургас се наложи и като значителен научен и културно-просветен център. С национален авторитет са Университет “Проф. д-р А. Златаров” /обединяващ и бившия Учителски институт, Колежа по туризъм , Медицинския колеж, ПИМЕ “Хр. Смирненски”/ , Бургаският свободен университет, научните институти. Бургас е известен с богатите си културни традиции. Тук се намират едни от най-добрите провинциални културни институти като Драматичният театър “Адриана Будевска”, Бургаският куклен театър, Оперно-филхармоничното дружество, Регионалният бургаски музей, който има четири самостоятелни тематични експозиции, Регионална библиотека “П.К.Яворов”, Професионален ансамбъл за народни песни и танци “Странджа”, Градси духов оркестър и др. Традиционно силна е и бургаската група художници. Освен Бургаската художествена галерия “Петко Задгорски” в града има и много други художествени галерии.

Бургас има изключително богат културен афиш, включващ Международен фолклорен фестивал, Национален конкурс за забавна песен “Бургас и морето”, Национален конкурс за детска песен “Сладкопойна чучулига”, Музикални празници “Емил Чакъров”, Международен театрален фестивал “На брега”, Международен филмов фестивал “София филмфест на брега”, Международна изложба на цветя “Флора” и др.